Кучешката кашлица или известна още като инфекциозен трахеобронхит е силно заразно заболяване при кучето. Среща се в целия свят и е силно заразно заболяване.

Причинителите на заболяването са много и най- различни, но най- разпространени са  Bordetella bronchiseptica, парагрипния вирус и микоплазмата. Аденовирус тип 2, реовирус и кучешкия херпес вирус спомагат за тежестта на заболяването. Въпреки, че всеки един от тези причинители може да предизвика симптоми на заболяването в повечето случаи то е резултат от повече от един причинител.

Най-честия вирусен агент е параинфлуенца вируса. Предизвика леки симптоми, продължаващи по-малко от 6 дни, освен ако не е налице участие и на друг причинител, както обикновено става. Повечето 5 валентни ваксини включват „кучешка кашлица“ като предлагат някаква защита срещу този вирус. Усложненията при заболяването най- често се дължат на Bordetella bronchiseptica бактерията която почти винаги се изолира при кучета с трахеобронхит. Клинични признаци на  инфекция настъпват от  2 до 14 дни след заразяването, и ако няма усложнение с други агенти  симптомите продължават около 10 дни. Въпреки това, след като инфекцията е излекувана преболедувалото  куче продължава да е излъчител в продължение на 6 до 14 седмици като така може да  разпространи болестта до други възприемчиви животни през това време. Защитата срещу Bordetella става чрез използване на  интраназални ваксини за „кучешка кашлица.

Симптоми:

Най-честият симптом това е суха кашлица . Много от собствениците описват кашлицата като „клаксонен звук.“ 

Воднист носен секрет също може да се наблюдава. При леките случаи кучетата продължават да се хранят и да бъдат бдителни и активни. При по-тежки случаи, симптомите могат да включват- сънливост, треска, загуба на апетит, пневмония, и в много тежки случаи дори смърт. По-голямата част от тежки случаи се срещат в имунокомпрометирани или млади животни, ваксинирани кучета.

Диагноза

Диагнозата  обикновено е на базата на симптомите и историята.Бактериални култури, вирусни изолация и кръв.

ПРЕВЕНЦИЯ И ПРОФИЛАКТИКА:

Най-добрата превенция е изолацията на не ваксинирани кучета, особено младите. Ако това не може да бъде избегнато, тогава правилното ваксиниране е следващия най-добър вариант.

Ако кучето е редовно ваксинирано със стандартна 5-валентова или 7 валентова ваксина, ще бъде защитено срещу няколко от агентите причиняващи трахеобронхит главно парагрипен и аденовирус. Въпреки това тези ваксини самостоятелно рядко осигуряват защита срещу заразяване  въпреки това биха помогнали за намаляване на тежестта на заболяването, ако животното се инфектира. Има ваксина която се прилага интраназално /напръсква се в ноздрите/ и съдържа както параинфлуенца така и бордетела. Създава локален имунитет. Ваксината може да се използва при кучета на възраст от 3 седмици, само една доза е необходимо да се осигури защита и защитата настъпва още 3-4 дни след ваксинацията.

РИСКА ЗА ЧОВЕКА!

Доскоро се смяташе че няма риск за здравето на човека. Наскоро обаче изследванията показват, че Bordetella bronchiseptica може да причини заболяване у някои хора, предимно тези с увредена имунна система. При  здрави възрастни не изглежда да има риск, но малки деца и имунокомпрометирани лица трябва да вземат предпазни мерки  и да не влизат в контакт с животни, които имат симптоми на трахеобронхит.

През зимата когато температурите падат под нулата  продължителното излагане на домашния любимец на минусови температури води до намаляване притока на кръв до критично ниски нива в периферните части на тялото –  краката, ушите и опашка. Ако тези тъкани  замръзнат, може да се появи тежка травма или трайно увреждане.  Ако подозирате, че вашето куче или котка може да има измръзване  се бадете веднага за инструкция на ветеринаря Ви!

Ако е наложително да го заведете в  клиниката е добре да окажете  първа помощ преди това!

Преместете  вашия домашен любимец на топло и сухо  място възможно най-бързо (включително топла кола). Увийте вашия домашен любимец в топли сухи кърпи или одеала и поставете опаковани бутилки с гореща вода в близост до тялото.В допълнение, можете да опитате внимателно затопляне с топла (не гореща) вода. Проверете температурата на водата, за да се уверете, че тя не надвишава (40 до 42 ° C). Би трябвало да можете спокойно да поставите ръката си във водата. Ако не сте сигурни може да приложите  кърпи с топла вода.

Какво не трябва да правите никога –  може да задълбочите проблема!

Не търкайте или масажирайте засегнатата област!

Да не се прилага топла вода директно в засегнатата област!

НЕ използвайте директено суха топлина, като например  сешоар!

Не давайте никакви лекарства за болка, освен ако Вашият ветеринарен лекар не Ви е препоръчал. Много болкоуспокояващи за хора  могат да бъдат отровни за домашни любимци.

Почистването на зъбите не трябва да бъде борба!

Aко следвате тези прости стъпки, можете да спомогнете за поддържането на чисти и здрави зъби на вашия домашен любимец!

1. Изберете тихо място и отделете време за да започнете миенето.

2. Поставете вашия домашен любимец комфортно. Малки кучета и повечето котки е добре да задръжте здраво в скута си с главата обърната към вас. Ако вашето куче е по-голямо го оставете да седи до вас, така че да може спокойно да манипулирате в  устата.

3. Започнете да търкате с пръст или мека кърпа по външната повърхност на зъбите  използвайки движение обратно и по часовниковата стрелка както и напред и назад. Бъдете внимателни  да не бъдете ухапани!

4. Първите няколко пъти можете да направите това като ползвате кърпа или специален текстилен напръстник и да почиствате по няколко зъба, а не цялата устна кухина, особено ако на вашият домашен любимец му е за първи път и е изнервен.

5. Когато почистването стане по-комфортно може да включите и паста за зъби / първо на пръста си/

7. Последна стъпка- преминаване от кърпата с четка за зъби предназначена за домашни любимци  или оставате на напръстника/той е специализиран за почистване/.

Ако се нуждаете от насоки или искате да сте сигурни, че почиствате правилно не се колебайте да се обърнете към нас!

Съвети

* Не забравяйте кучешки торбички, така че да можете да почистите след кучето си.
* Не си мислете че вашето куче може да плува! Всички кучета трябва да се научат да плуват точно като нас. Някои породи са естествено добри  плувци, но други породи (като корги и мопса) не са. Ако кучето ви не е плувало  морето не е най- подходящото мястото където трябва  да се започне, затова се уверете, че не е проблем плуването за него преди да навлезете  в по- голяма дълбочина.
* Пиенето на солена вода е лоша идея. По някаква причина кучетата пият солена вода, но тя може  да предизвика повръщате, или по-лошо да доведе до потенциално фатално отравяне сол. Уверете се, че сте взели достатъчно прясна вода за да не се обезводни.
* Не прекалявайте с тичането  на пясък то е по-уморително отколкото на трева, така че не очаквайте кучето Ви да бъде в състояние да се движи и да играе толкова дълго, колкото обичайно.
* Уверете се, че вашето куче има сенчесто място на което може да се скрие тъй като горещият пясък би могъл да причини изгаряне по лапичките.
* Бъдете внимателни, за да се избегнете топлинен удар – признаци на прегряване задъханост,  координационни проблеми, повръщане и / или диария и колапс.
Ако кучето ви страда от артрит или други ставни заболявания е необходимо да  се ограничи времето на престой и  плуване в студена вода.
* Внимавайте четириногото да не погълне водорасли, тъй като имат токсично действие върху кучешкия организъм и могат да доведат до сериозни усложнения и натравяне.

Дирофилариозата е сериозно и потенциално фатално заболяване при домашните любимци.  Причинява  се от червеи, които живеят в сърцето и води до сърдечна недостатъчност и увреждане на други органи в тялото. Дирофилариозата засяга кучета, котки, порове, както и други видове бозайници, включително вълци, койоти, лисици, морски лъвове и-в редки случаи-хора.

Кучета. Кучето е естествен гостоприемник на дирофилария, като възрастните паразити които живеят в гостоприемника произвеждат потомство. Ако не се лекува, технният брой може да се увеличи драстично. Дирофилариозата причинява трайно увреждане на сърцето, белите дробове и артериите, може да повлияе на здравето и качеството на живот дълго след като кучето е било заразено. Поради тази причина, превенцията е най-добрият вариант, а когато е необходимо  лечение, трябва да се започне възможно най-рано.

Котки. Дирофилариозата при котки е много по-различна от дирофилариоза при кучетата. Котката е нетипичен домакин за дирофиларии, и повечето червеи при котките не оцеляват до етапа на възрастен паразит. Котки с възрастни форми обикновено имат само 1-3 червеи, като повечето котки, засегнати от форми на дирофилария нямат никакви възрастни червеи. Това не означава обаче че, дирофилариоза  не се диагностицира при котки и е важно да се разбере, че дори и незрели червеите причиняват реални щети под формата на състояние известно като дирофилариоза свързана с респираторни заболявания . Освен това, медикаментите използвани за лечение на дирофилариоза  при кучета не може да се използва при котки, така че превенцията е единственото средство за защита на котки от заболяването.

Как дирофилариозата се предава от един домашен любимец на друг?

Съществена роля в цикъла на заболяването играе комара. Възрастните женски форми на дирофилария, живеещи в заразено куче, лисица, койот или вълк произвеждат микроскопични бебешки червеи наречени microfilaria, които циркулират в кръвта. Когато комар ухапе заразено с микрофиларии животно той поема микрофилариите, които се развиват и узряват в продължение на период от 10 до 14 дни. След това, когато заразения комар ухапе друго куче, котка, или податливо диво животно инвазоспоспособните ларви чрез ухапването на комара навлизат в гостоприемника. Веднъж проникнали в новия гостоприемник за  около 6 месеца те се развиват до възрастни форми на дирофилария. Зрелите дирофиларии могат да живеят в продължение на 5 до 7 години при кучета и до 2 или 3 години при котки. Поради  голямата преживяемост на тези червеи всеки сезон комарите могат да доведат до увеличаване на броя на червеите в заразения домашен любимец.

Какви са признаците на заболяването при кучетата?

В ранните стадии на заболяването, много кучета не показват симптоми. Колкото по-дълго  инфекцията продължава, толкова по-вероятно е да се развият симптомите. Активни кучета, кучета силно заразени с форми на дирофилария или такива с други здравословни проблеми често показват ясно изразени клинични признаци. Признаците на заболяването могат да включват лека персистираща кашлица, нежелание за разходка, игра, лесна умора след умерена активност, намален апетит и загуба на тегло. Когато заболяването прогресира домашните любимци могат да развият сърдечна недостатъчност и подуване на корема поради излишната течност в него. Ако е по-голям броя нанпаразитите могат  внезапно да запушат съд и да нарушат притока на кръв към сърцето, което води до животозастрашаваща форма на сърдечно-съдов колапс. Това се нарича кавален синдром и се характеризира с внезапна поява на затруднено дишане, бледи венци и тъмна на цвят урина.

Какви са признаците на заболяването при котки?

Признаци на дирофилариоза при котки могат да бъдат много фини или много драматични. Симптомите могат да включват кашлица, астматични пристъпи, периодично повръщане, липса на апетит или загуба на тегло. Понякога засегната котка може да има трудности при ходене или припадъци, както и натрупване на течност в коремната кухина.

Разпространение на заболяването?

Дирофилариозата се разпространява в нови региони от страната всяка година. Бездомните кучета са основни преносители на заболяването в комбинация с климатичните промени заболеваемостта се повишава драстично от година на година.

Поради тази причина се препоръчва тестване на домашните любимци поне веднъж годишно, а през останалото време профилактични мерки./консултирайте се с ветеринарен лекар/

Какво трябва да знаете за тестването за дирофилариоза?

 Дирофилариоза е сериозно, прогресиращо заболяване. Колкото по-рано се открие толкова са по-добри шансовете на животното да се възстанови. Откриването  на заболяването става с кръвен тест който се прави от ветеринарен лекар. Тестът изисква  малко количество кръв от вашия домашен любимец и се търси за наличието на определени протеини. Ако вашият домашен любимец има положителен резултат могат да бъдат препоръчани и други допълнителни изследвания от вашият лекар.

 Когато трябва да се тества домашния си любимец?

Кучета. Всички кучета трябва да бъдат изследвани ежегодно за това заболяване и това обикновено може да се направи по време на рутинна визита за ваксина.

При кучета под 7-месечна възраст може да се започне с превенцията срещу дирофилариоза, без тест за дирофилариоза защото отнема най-малко 6 месеца на едно куче за да развие възрастна форма и теста да бъде положителен, но трябва да се тестват на 6 месеца след първоначалното си посещение, тестват се отново след 6 месеца и след това ежегодно да се гарантира че те не са болни.

Възрастни кучета над 7 месеца трябва да бъдат тествани преди да се започне превенция за дирофилариоза. Те също трябва да бъдат тествани след 6 месеца, 12 месеца и след това ежегодно.

Ако е налице пропуск в превенцията (един или повече закъснели или пропуснати дози), кучетата трябва да бъдат изследвани веднага, а след това тествани отново след шест месеца и ежегодно след това.

Годишен тестване е необходимо, дори когато кучетата са с превенция за дирофилариоза целогодишно, за да се гарантира, че програмата за превенция работи. Срещу Дирофилариоза лекарства са много ефективни, но кучета все още могат да се заразят. Ако сте пропуснали само една доза от месечна лекарства или сте го дали по- късно това може да остави кучето Ви незащитено. Срещу Дирофилариоза предпазни средства са много ефективни, но не 100% ефективни!!

Какво се случва, ако кучето ми има положителен тест?

Никой не иска да чуе, че кучето му има дирофилария, но добрата новина е, че повечето заразени кучета могат да бъдат лекувани успешно..

Ето какво можете да очаквате, ако кучето Ви има положителен резултат:

 Потвърждаване на диагнозата. След  положителен тест на тест антиген диагнозата трябва да бъде потвърдена с допълнителени различен тест. Тъй като схемата на лечение за дирофилария е едновременно скъпа и сложна, вашият ветеринарен лекар ще иска да бъде абсолютно сигурен, че е необходимо лечение.

Ограничават се физическите натоварвания, защото се увеличава скоростта, с която дирофиларии причиняват проблеми в сърцето и белите дробове.

Стабилизиране на заболяването на вашето куче. Преди да започне лечение  срещу дирофилариоза, може да се наложи вашето куче да бъде стабилизирано с подходяща терапия. При тежки случаи на заболяването този процес може да отнеме няколко месеца.

Прилага се лечение от лекуващия лекар и след около 6 месеца след завършване на лечението, вашият ветеринарен лекар ще извърши тест за дирофилариоза за да потвърди, че всички форми на дирофилария са били елиминирани.